Църква Рождество Христово

Църква Арбанаси
Работно време:
9.00 – 18.00(април-октомври)
По заявка;In request(ноември-март)
профилактика: вторник: 9.00 – 12.00
Зимно работно време
От Понеделник до Петък от 10:00 до 16:00 ч. като посещенията стават само след предварителна заявка
(за индивидуални и групови посещения с беседа) на 0885/ 105 282,
(за индивидуални и групови посещения без беседа – до 30 минути след заявка) на 0885/105 254
Събота, Неделя и празнични дни
10:00 – 16:00
Беседи се изнасят на български, руски, английски, френски, немски, испански и гръцки език, а на друг език – с превод. Броя на хората в групата не може да надхвърля 40 човека. При просрочване на заявения час с повече от 10 минути, групата не се допуска. Групи без заявка се обслужват единствено при свободен график или при неявяване на група, заявила но просрочила времето с повече от 10 минути. Допуска се включването на ндивидуални посетители към групи със състав по-малък от 40 човека. Същите заплащат входен билет и беседа.
адрес: с. Арбанаси

Храмът “Рождесто Христово” се намира в югозападната част на Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под широките скатове на трискатен керемиден покрив. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад.

Храмът “Рождество Христово” има сложна и продължителна история. През втората половина на XVI в. е издигнат храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г. Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност. Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и Новозаветна Троица. Иконостасната преграда е великолепно творение на дърворезбарското изкуство, изработено по поръчката на фамилията Кантакузин.

Върху цялата източна стена на притвора е разгъната темата “Страшния съд” със своите традиционни сюжетни детайли. Тя е композирана около патронната сцена “Рождество Христово”. Първият регистър минаващ по южната и западната стени е зает от изображения на преподобните – св. Антоний, св. Евтимий, св. Сава, св. Ефрем, св. Теодосий, св.Симеон Стълпник, св. Аврамий и жените-светици – св. Марина, св. Анастасия лечителката, св. Анастасия Римлянка, св. Евгения, св. Пелагия, св. Теодора, св. Теофано и др. Над тях се намират големите композиции “Покров Богородичен”, “О тебе радуется”, “Сватбата в Кана Галилейска”, както и пълен цикъл на Богородичния Акатист. Стиховете на песнопенията за Богородица са цитирани в композициите и въз основа на тях е разгъната епична повест за целия и живот. Акцентирано е на действените моменти от него – “Благовещение”, “Рождестово”, “Сретение”, “Бягство в Египет”. По-голямата част от северната стена е заета от мащабната композиция “Древо Йесеево” (Родословното дърво на Исус Христос). В тази най-голяма по площ сцена е представена генеалогията на Христовия род. Върху свода е изобразен Христос Пантократор, обкръжен с изображения на ангелски чинове, Богородица, Йоан Кръстител и четиримата евангелисти със символите си.

Сцените в наоса на параклиса “Св. Йоан Предтеча” илюстрират живота на патрона и чудесата му: “Молбата на Христос да бъде кръстен от Йоан”, “Кръщение в р. Йордан”, “Отсичане главата на Йоан Кръстител”, “Танцът на Саломе”, “Намирането на главата на Йон Кръстител” и др. Иконостасната преграда в параклиса е един от най-ранните образци на българското дърворезбено изкуство. В преддверието на параклиса и източната част на галерията са поместени сцени от стенописен календар (Менелог). В него нагледно се разкрива темата за мъченичеството. Върху стените на галерията са изписани редица сцени и персонажи от Новия и Стария завет, Шестоднева, житийни сцени на св. Георги, Деянията и Чудесата Христови, изображения на Седемте Вселенски събора. Особено силно е внушението което носи сцената “Суетният живот в лъжовния свят” или Колелото на живота.

Върху стените на църквата “Рождество Христово” са изписани многобройни ктиторски надписи, съобщаващи имена на дарителите, както и два ктиторски портрета.

Храмът “Рождество Христово” е част от комплекс, който е резиденция от която се е осъществявало управлението на най-голямата митрополия на Балканския полуостров – Търновската.

Входни Такси:

Входна такса

лева
Възрастни

6.00

Учащи

2.00

Възрастни участвали в развитието на Р. България

3.00

Семейство (с до 3 деца) за 1 музеен обект

6.00

Индивидуален двудневен пакет за 10 музейни обекта

20.00

Семеен(родители с до 3 деца) двудневен пакет за 10 музейни обекта

30.00

Безплатни посещения:

  • Деца до 7 години;
  • Деца от социални домове, групови посещения на ученици и студенти с учебна цел от Община Велико Търново – от 15.09 до 30.06;
  • Инвалиди със социален асистент;
  • Организирани групи от български общности зад граница;
  • Дарители на РИМ – срещу персонална карта;
  • Служители и гости на Община Велико Търново;
  • Посетителите всеки последен четвъртък от месеца.

Беседи (на започнат час)

         лева
на български език

10.00

с превод

20.00

на чужд език

30.00